24.10.2007 г., 9:07

Иззад затъмненото стъкло

1.1K 0 24
Здрасти бе, красавице прекрасна.
Парфюмът ти ухае на мастило,
с което ще напиша
предсмъртното писмо
на чувствата, скатавани насила.

Здрасти бе, красавице чудесна.
Лицето ти изпъква под червило,
което оцветява
сърцето ми със кръв,
поредното, което би разбила.

Здрасти бе, красавице велика.
Очите ти пак шарят,
щото дирят
да срещнат моя поглед на възхита
и после пак виновно да завият.

Здрасти бе, красавице пленителна.
Косите ти са подредени,
нескромно оценени.
Какво ли търсиш в тази разнебитена
тълпа. Сърца безбройно прецедени?

Здрасти бе, красавице жестока.
Със съскащ хъс ти лъсваш
самочувствието ми,
че без да ти подам тръба за кока,
ще съм заслужил да се радвам на присъствието ти.

Здрасти, хубавице, ей! Ужасна!
Поглеждаш ме и знаеш колко струвам.
Презираш ме, спокойна, че не чувам.
Ти утре няма да си тъй прекрасна,
лъщяща опаковка на жена.
"Обичам те" – любовно те изпсувам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно дали стъпката няма да е по-добра , ако заменим БЕ с МА ?! Или с Хай, ма !
  • Абе,..много е хубаво!
    Някак си нахакано.чак го чувствам...
  • Оригинално, нестандартно. И блика от него настроение, което... Нашето поколение го наричаше "хипарско".
  • Викам и аз да се разпиша-ей така
    А иначе и стихът ми хареса.
  • Здравей, хубавецо!

    Умееш да вълнуваш женските сърца

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...