Иззад затъмненото стъкло
Здрасти бе, красавице прекрасна.
Парфюмът ти ухае на мастило,
с което ще напиша
предсмъртното писмо
на чувствата, скатавани насила.
Здрасти бе, красавице чудесна.
Лицето ти изпъква под червило,
което оцветява
сърцето ми със кръв,
поредното, което би разбила.
Здрасти бе, красавице велика.
Очите ти пак шарят,
щото дирят
да срещнат моя поглед на възхита
и после пак виновно да завият.
Здрасти бе, красавице пленителна.
Косите ти са подредени,
нескромно оценени.
Какво ли търсиш в тази разнебитена
тълпа. Сърца безбройно прецедени?
Здрасти бе, красавице жестока.
Със съскащ хъс ти лъсваш
самочувствието ми,
че без да ти подам тръба за кока,
ще съм заслужил да се радвам на присъствието ти.
Здрасти, хубавице, ей! Ужасна!
Поглеждаш ме и знаеш колко струвам.
Презираш ме, спокойна, че не чувам.
Ти утре няма да си тъй прекрасна,
лъщяща опаковка на жена.
"Обичам те" – любовно те изпсувам...
Парфюмът ти ухае на мастило,
с което ще напиша
предсмъртното писмо
на чувствата, скатавани насила.
Здрасти бе, красавице чудесна.
Лицето ти изпъква под червило,
което оцветява
сърцето ми със кръв,
поредното, което би разбила.
Здрасти бе, красавице велика.
Очите ти пак шарят,
щото дирят
да срещнат моя поглед на възхита
и после пак виновно да завият.
Здрасти бе, красавице пленителна.
Косите ти са подредени,
нескромно оценени.
Какво ли търсиш в тази разнебитена
тълпа. Сърца безбройно прецедени?
Здрасти бе, красавице жестока.
Със съскащ хъс ти лъсваш
самочувствието ми,
че без да ти подам тръба за кока,
ще съм заслужил да се радвам на присъствието ти.
Здрасти, хубавице, ей! Ужасна!
Поглеждаш ме и знаеш колко струвам.
Презираш ме, спокойна, че не чувам.
Ти утре няма да си тъй прекрасна,
лъщяща опаковка на жена.
"Обичам те" – любовно те изпсувам...
© Тома Кашмирски All rights reserved.
