29.01.2008 г., 14:28

Жабешки скок

902 0 3
Тези стихчета са вдъхновени
от знаменитото хайку на Башо.
С благодарности към Лора :)


Поетът Башо в свойта младост
при Учител изучавал Дзен.
Напътствията изпълнявал с радост,
напредвал бавно всеки ден.

Стоял притихнал, наблюдавал
естествения ритъм на живота,
от ден на ден по-буден ставал,
на вятъра усещал всяка нота.

Учителят решил веднъж,
че стига съзерцание и пост.
При Башо отишъл, валяло дъжд,
и питал го основния въпрос:

"Какво будизмът представлява?"
Башо отговорил отведнъж:
"Мъхът по камъните по-гъст става
като отмине пролетният дъжд"

"Добре, тогаз какво било е,
преди дъждът да е валял,
преди по камъните обли
мъхът зелен да е растял"

И таз последната задача
решил поетът с лекота:
"Жабка в езерото скача,
лек плясък, после - тишина..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Много мъдро!
    Много харесвам поезията ти.
    с обич, Йордан.
  • Да,смисълът на вторият отговор на Башо е същият както и в първият...
    но,е-е, друго си е в хайку..а,знзм и малко по-точен превод...
    Поздрав!
  • Лелееееее как си падам по притчи и сказания в стих, нямаш си на идея - това ми достави такъв кеф, че не е за разправяне. Евала брато. Як си в изказа. Харесах много!!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...