29.01.2008 г., 14:28

Жабешки скок

905 0 3
Тези стихчета са вдъхновени
от знаменитото хайку на Башо.
С благодарности към Лора :)


Поетът Башо в свойта младост
при Учител изучавал Дзен.
Напътствията изпълнявал с радост,
напредвал бавно всеки ден.

Стоял притихнал, наблюдавал
естествения ритъм на живота,
от ден на ден по-буден ставал,
на вятъра усещал всяка нота.

Учителят решил веднъж,
че стига съзерцание и пост.
При Башо отишъл, валяло дъжд,
и питал го основния въпрос:

"Какво будизмът представлява?"
Башо отговорил отведнъж:
"Мъхът по камъните по-гъст става
като отмине пролетният дъжд"

"Добре, тогаз какво било е,
преди дъждът да е валял,
преди по камъните обли
мъхът зелен да е растял"

И таз последната задача
решил поетът с лекота:
"Жабка в езерото скача,
лек плясък, после - тишина..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво! Много мъдро!
    Много харесвам поезията ти.
    с обич, Йордан.
  • Да,смисълът на вторият отговор на Башо е същият както и в първият...
    но,е-е, друго си е в хайку..а,знзм и малко по-точен превод...
    Поздрав!
  • Лелееееее как си падам по притчи и сказания в стих, нямаш си на идея - това ми достави такъв кеф, че не е за разправяне. Евала брато. Як си в изказа. Харесах много!!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...