Жадувахме докосване
От векове останах без любов.
Да вярвам ли, че е така и с тебе?
Жадували сме двамата докосване...
Ти затова ли толкова си нежен?
Най-нежното докосване очите ти.
Най-тръпната милувка са ръцете ти.
С гласа ти ме докосват мислите
и устните, изпиващи дъха ми.
Любов и болка си за мене.
Любов и болка. И докосване...
В любов и болка, и в плен
оставаме. И много просто е.
А питат, незаспиващи, очите ми.
Сърцето пита, непослушало годините.
Какво ще стане, ако ти
един ден просто си отидеш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Василева Всички права запазени
