Жадувахме докосване
От векове останах без любов.
Да вярвам ли, че е така и с тебе?
Жадували сме двамата докосване...
Ти затова ли толкова си нежен?
Най-нежното докосване очите ти.
Най-тръпната милувка са ръцете ти.
С гласа ти ме докосват мислите
и устните, изпиващи дъха ми.
Любов и болка си за мене.
Любов и болка. И докосване...
В любов и болка, и в плен
оставаме. И много просто е.
А питат, незаспиващи, очите ми.
Сърцето пита, непослушало годините.
Какво ще стане, ако ти
един ден просто си отидеш?
© Роза Василева All rights reserved.
