Жадувам те,
омаян неприкрито!
Поругавам те,
но компенсирам скрито...
За теб живея
независимо обречен!
Наранявам те,
за да те имам вечно.
Топла си...
гласът...
очите...
Вдъхновяваш ме
със устни лековити...
Болка си ми!
Никога не стана моя...
с мен си,
но те няма...
Рана незарастваща
в негата страстна,
във съдбовната посока
на попрището твое.
© Чавдар Кунчев Всички права запазени