Птицата летеж сънува.
Земята жадна е.
Слънце без билет пътува
на лодка във безкрая син
от небеса грамадни.
И бърза да погали всяко птиче,
когато през косите ми наднича.
Човекът казва: "Искам син!"
Детето иска свойто мляко.
Расте... мечтае за любов.
И ясно е – когато я дочака,
го завладява порив нов.
И злият лешояд жадува –
за нещо. Просто е – ще си открадне.
Птицата летеж сънува.
А земята жадна е.
25.01.1991 год.
Пловдив
© Веси Филипова Всички права запазени