11.01.2010 г., 7:11

Жажда

936 0 3

Разходка с бодра походка.

Утринно слънце, свещта догаря

на светлината от месеца.

Полъх на зима, пея, проклинам,

цяла се лутам с мисли изстинали -

строги конници пустиня преминали.

 

А колко вечност,

бурни обичания,

нечовечност,

радостни тичания

чакат духа ми,

тласкат ума ми!

Груби контрасти,

съдби и страсти,

връх и падения,

недоумения...

 

И втора улица

веч преминавам,

едва устремена

и размишлявам.

 

Сладостна жажда!

На всичко хубаво

кратка отсрочка -

то ще се случи.

Днес съм щастлива -

животът започва!

 

 

 

 

28.12.2009г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...