Jan 11, 2010, 7:11 AM

Жажда

  Poetry » Other
942 0 3

Разходка с бодра походка.

Утринно слънце, свещта догаря

на светлината от месеца.

Полъх на зима, пея, проклинам,

цяла се лутам с мисли изстинали -

строги конници пустиня преминали.

 

А колко вечност,

бурни обичания,

нечовечност,

радостни тичания

чакат духа ми,

тласкат ума ми!

Груби контрасти,

съдби и страсти,

връх и падения,

недоумения...

 

И втора улица

веч преминавам,

едва устремена

и размишлявам.

 

Сладостна жажда!

На всичко хубаво

кратка отсрочка -

то ще се случи.

Днес съм щастлива -

животът започва!

 

 

 

 

28.12.2009г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...