11 янв. 2010 г., 07:11

Жажда

940 0 3

Разходка с бодра походка.

Утринно слънце, свещта догаря

на светлината от месеца.

Полъх на зима, пея, проклинам,

цяла се лутам с мисли изстинали -

строги конници пустиня преминали.

 

А колко вечност,

бурни обичания,

нечовечност,

радостни тичания

чакат духа ми,

тласкат ума ми!

Груби контрасти,

съдби и страсти,

връх и падения,

недоумения...

 

И втора улица

веч преминавам,

едва устремена

и размишлявам.

 

Сладостна жажда!

На всичко хубаво

кратка отсрочка -

то ще се случи.

Днес съм щастлива -

животът започва!

 

 

 

 

28.12.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...