11 янв. 2010 г., 07:11

Жажда

939 0 3

Разходка с бодра походка.

Утринно слънце, свещта догаря

на светлината от месеца.

Полъх на зима, пея, проклинам,

цяла се лутам с мисли изстинали -

строги конници пустиня преминали.

 

А колко вечност,

бурни обичания,

нечовечност,

радостни тичания

чакат духа ми,

тласкат ума ми!

Груби контрасти,

съдби и страсти,

връх и падения,

недоумения...

 

И втора улица

веч преминавам,

едва устремена

и размишлявам.

 

Сладостна жажда!

На всичко хубаво

кратка отсрочка -

то ще се случи.

Днес съм щастлива -

животът започва!

 

 

 

 

28.12.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...