Жажда
Ти питаш ме- не се ли уморих
да те целувам до забрава...
О, жаден бях и затова тъй дълго пих
от устните ти... А и защото ще отплавам
и там където утре ще замръкна,
на Океаните сред необята,
след мен и Ураганите помъкнал,
звездите ще броя във самотата...
И като искрен верен славослов
сега не крия,
че имаше и преди теб Любов, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация