Жажда
Жажда
Ти питаш ме- не се ли уморих
да те целувам до забрава...
О, жаден бях и затова тъй дълго пих
от устните ти... А и защото ще отплавам
и там където утре ще замръкна,
на Океаните сред необята,
след мен и Ураганите помъкнал,
звездите ще броя във самотата...
И като искрен верен славослов
сега не крия,
че имаше и преди теб Любов,
но отпиши я...
А лепне като борова смола
меда по жадните ми устни
и тръпката във нашите тела
тресе и не отпуска...
Ти питаш ме не се ли уморих...
Ах, не питай!...
Тъй много жажда до сега укрих
във бързея на дните...
И като пчела бера
мед... Сама опитай!...
Мед да пия ще се уморя
ли, ах не питай!...
... Но ето вече розовей небето,
зад хоризонта Слънцето наднича-
не знам дали разбра, че: в Битието
създадени сме с теб да се обичаме!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
