Сетивата гладуват,
молят се...
чакат...
Сетивата усещат,
обичат, разкайват се...
И ласките жадно
попиват в кожата...
замайват,
опияняват те...
А по чиста случайност,
в коприна и кадифе,
с аромат на тамян...
с настръхнало тяло...
едно от сетивата
не спира да копнее,
умолява ли, умолява...
Едно от сетивата,
не те забрави...
© Любослава Пиринкова Всички права запазени