28.09.2012 г., 21:38

Жал

1K 1 0

Като гледам, ме изпълва жал

в що за свят живеем.

Общество без норма, без морал, 

безмислено живота си пилеем.

Гледаме лъжата във очите,

а обявяваме - не съществува.

Лъжем себе си самите

и никой не го интересува.

 
И се оправдаваме безспир 

със другия до нас,

превърнали  крадеца във кумир, 

излъгал ни с пари и власт.

Да нямаме достойнство и морал,

да лъжем и крадем,

да нямаме към ближния си жал,

към бога почит, вяра, за да спрем 

и да се замислим за живота,

за истината във лъжата,

с какво различен си от скота,

или приличаш на свинята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...