Жал

Като гледам, ме изпълва жал

в що за свят живеем.

Общество без норма, без морал, 

безмислено живота си пилеем.

Гледаме лъжата във очите,

а обявяваме - не съществува.

Лъжем себе си самите

и никой не го интересува.

 
И се оправдаваме безспир 

със другия до нас,

превърнали  крадеца във кумир, 

излъгал ни с пари и власт.

Да нямаме достойнство и морал,

да лъжем и крадем,

да нямаме към ближния си жал,

към бога почит, вяра, за да спрем 

и да се замислим за живота,

за истината във лъжата,

с какво различен си от скота,

или приличаш на свинята.