Жалба за детството
Годините се стичат
по перваза на живота
и често ни нервира
ежедневието потно.
Къдриците сивеят
от слана прошарени,
очите - уморени,
усмивките попарени.
Тъгата ни дълбае и човърка.
Несбъднати копнежи
ни побъркват.
Изтръпнали, напрегнати,
тревожни,
забравихме да търсим
невъзможното.
Престанахме отдавна
да задаваме въпроси.
Отвикнахме в дъжда
да ходим боси.
Мигрени и неврози
деня ни атакуват.
Дори от тъмнината
забравихме да се страхуваме.
Не вярваме във приказки
и в приказни герои
и тровим с предразсъдъци
съня си неспокоен.
Мечтаем си за детството -
забързано и жадно,
животът отминава -
красив и безпощаден.
по перваза на живота
и често ни нервира
ежедневието потно.
Къдриците сивеят
от слана прошарени,
очите - уморени,
усмивките попарени.
Тъгата ни дълбае и човърка.
Несбъднати копнежи
ни побъркват.
Изтръпнали, напрегнати,
тревожни,
забравихме да търсим
невъзможното.
Престанахме отдавна
да задаваме въпроси.
Отвикнахме в дъжда
да ходим боси.
Мигрени и неврози
деня ни атакуват.
Дори от тъмнината
забравихме да се страхуваме.
Не вярваме във приказки
и в приказни герои
и тровим с предразсъдъци
съня си неспокоен.
Мечтаем си за детството -
забързано и жадно,
животът отминава -
красив и безпощаден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
