Aug 16, 2007, 8:42 PM

Жалба за детството 

  Poetry
702 0 10
Годините се стичат
           по перваза на живота
и често ни нервира
           ежедневието потно.
Къдриците сивеят
           от слана прошарени,
очите - уморени,
           усмивките попарени.
Тъгата ни дълбае и човърка.
Несбъднати копнежи 
                      ни побъркват.
Изтръпнали, напрегнати,
                                 тревожни,
забравихме да търсим
                                невъзможното.
Престанахме отдавна
              да задаваме въпроси.
Отвикнахме в дъжда
                        да ходим боси.
Мигрени и неврози
                        деня ни атакуват.
Дори от тъмнината
                  забравихме да се страхуваме.
Не вярваме във приказки
                    и в приказни герои
и тровим с предразсъдъци
                          съня си неспокоен.
Мечтаем си за детството -
                         забързано и жадно,
животът отминава -
                         красив и безпощаден.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??