Жалко
Наивно малко момиче,
мислиш, че обичаш.
Наивност сляпа има в твоята душа,
тя те обрича да си сама.
Не търси грешките в други хора,
нито разбиране, нито някаква опора.
Ти си още малка,
не го разбираш, жалко.
Мислиш, че си играеш с човешките души,
но това отвътре бавно ще те разруши.
Но засега си още малка
и не го разбираш, жалко.
Поиграй си още, но ще дойде някой ден,
когато ще ме чуеш и ще повярваш в мен
и в тези думи, които пиша,
не спирай дъха, а дишай.
Но ще бъде късно и всичко ще забравиш,
по някой път забранен ще се отправиш,
но дотогава ще си останеш малка
и няма да го разбереш, жалко...
05.12.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
