дакота (Дакота)
152 364
28.03.2007 г., 2:27 ч.

жална младост ( фолклорно) 

  Поезия
575 0 2

От душата ми тревожна

капят тъжни сълзи,

като цветове се ронят

от слана измръзнали.

Никога не ще утихне

мъката голяма -

радостта отмина бързо

болката остана.

Беше топло,

слънцезлато -

царството на юга.

Хлад усоен ,

непонятен

във кръвта ми плъзна.

По звездите сянка легна

въглено студена -

върху рамене на камък

прилепи немеят.

Полусиви, незасмени

в разум укротени

стъпкани мечти

линеят -

факли прегорели.

Жална младост,

непотребна,

с ремък прикована!

Изпокъсана и крехка,

в пущинак завряна.

Ослепяло ветровете

белези чертаят -

на земята във сърцето

пропаст се отваря.

 

 

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??