жална младост ( фолклорно)
От душата ми тревожна
капят тъжни сълзи,
като цветове се ронят
от слана измръзнали.
Никога не ще утихне
мъката голяма -
радостта отмина бързо
болката остана.
Беше топло,
слънцезлато -
царството на юга.
Хлад усоен ,
непонятен
във кръвта ми плъзна.
По звездите сянка легна
въглено студена -
върху рамене на камък
прилепи немеят.
Полусиви, незасмени
в разум укротени
стъпкани мечти
линеят -
факли прегорели.
Жална младост,
непотребна,
с ремък прикована!
Изпокъсана и крехка,
в пущинак завряна.
Ослепяло ветровете
белези чертаят -
на земята във сърцето
пропаст се отваря.
© Дакота All rights reserved.
