29.01.2008 г., 20:52

Жар от пепел.

760 0 3

  Жар от пепел
Всичко в мене ти уби.
Огромна тъга ме гори.
Не искам да съм сама.
Не си отивай ти сега.

В птица без криле ме превърна.
Как назад времето да върна?
Сърцето ми едва тупти сега.
Иска да се върнеш при мен в нощта.

Обичам те, това го разбери.
Никой не може да те замени.
В ада ще отида за теб.
Само за да останеш до мен.

Жар от пепел съм в нощта.
Никога няма да видя пак любовта.
В сълзи обляно е лицето ми.
Нямам вече и мечти.

Лутам се в тунела тъмен,
който всички наричат ''хубав живот''.
Обръщам се плахо назад
с надежда, че ще те видя пак.

Изгаснала свещ е моето сърце.
Отново виждам твоето лице.
Няма нищо в мен.
Остана само надеждата,
че ще се върнеш ти някой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Конова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...