29.01.2008 г., 20:52

Жар от пепел.

753 0 3

  Жар от пепел
Всичко в мене ти уби.
Огромна тъга ме гори.
Не искам да съм сама.
Не си отивай ти сега.

В птица без криле ме превърна.
Как назад времето да върна?
Сърцето ми едва тупти сега.
Иска да се върнеш при мен в нощта.

Обичам те, това го разбери.
Никой не може да те замени.
В ада ще отида за теб.
Само за да останеш до мен.

Жар от пепел съм в нощта.
Никога няма да видя пак любовта.
В сълзи обляно е лицето ми.
Нямам вече и мечти.

Лутам се в тунела тъмен,
който всички наричат ''хубав живот''.
Обръщам се плахо назад
с надежда, че ще те видя пак.

Изгаснала свещ е моето сърце.
Отново виждам твоето лице.
Няма нищо в мен.
Остана само надеждата,
че ще се върнеш ти някой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Конова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...