29 ene 2008, 20:52

Жар от пепел.

756 0 3

  Жар от пепел
Всичко в мене ти уби.
Огромна тъга ме гори.
Не искам да съм сама.
Не си отивай ти сега.

В птица без криле ме превърна.
Как назад времето да върна?
Сърцето ми едва тупти сега.
Иска да се върнеш при мен в нощта.

Обичам те, това го разбери.
Никой не може да те замени.
В ада ще отида за теб.
Само за да останеш до мен.

Жар от пепел съм в нощта.
Никога няма да видя пак любовта.
В сълзи обляно е лицето ми.
Нямам вече и мечти.

Лутам се в тунела тъмен,
който всички наричат ''хубав живот''.
Обръщам се плахо назад
с надежда, че ще те видя пак.

Изгаснала свещ е моето сърце.
Отново виждам твоето лице.
Няма нищо в мен.
Остана само надеждата,
че ще се върнеш ти някой ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Конова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...