Jan 29, 2008, 8:52 PM

Жар от пепел.

  Poetry » Love
763 0 3

  Жар от пепел
Всичко в мене ти уби.
Огромна тъга ме гори.
Не искам да съм сама.
Не си отивай ти сега.

В птица без криле ме превърна.
Как назад времето да върна?
Сърцето ми едва тупти сега.
Иска да се върнеш при мен в нощта.

Обичам те, това го разбери.
Никой не може да те замени.
В ада ще отида за теб.
Само за да останеш до мен.

Жар от пепел съм в нощта.
Никога няма да видя пак любовта.
В сълзи обляно е лицето ми.
Нямам вече и мечти.

Лутам се в тунела тъмен,
който всички наричат ''хубав живот''.
Обръщам се плахо назад
с надежда, че ще те видя пак.

Изгаснала свещ е моето сърце.
Отново виждам твоето лице.
Няма нищо в мен.
Остана само надеждата,
че ще се върнеш ти някой ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Конова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....