29 янв. 2008 г., 20:52

Жар от пепел.

759 0 3

  Жар от пепел
Всичко в мене ти уби.
Огромна тъга ме гори.
Не искам да съм сама.
Не си отивай ти сега.

В птица без криле ме превърна.
Как назад времето да върна?
Сърцето ми едва тупти сега.
Иска да се върнеш при мен в нощта.

Обичам те, това го разбери.
Никой не може да те замени.
В ада ще отида за теб.
Само за да останеш до мен.

Жар от пепел съм в нощта.
Никога няма да видя пак любовта.
В сълзи обляно е лицето ми.
Нямам вече и мечти.

Лутам се в тунела тъмен,
който всички наричат ''хубав живот''.
Обръщам се плахо назад
с надежда, че ще те видя пак.

Изгаснала свещ е моето сърце.
Отново виждам твоето лице.
Няма нищо в мен.
Остана само надеждата,
че ще се върнеш ти някой ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Конова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...