30.11.2012 г., 23:07

Жасминови шепоти

1.5K 1 22

Жасминови шепоти

 

 

По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна

в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина

ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна.

Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина.

 

 

И ухание на жена... Неусетно ще те обгърна.

Разстилаща се... И мека. Ще съм жасминова

клонка. Виеща се по тялото ти... Ще прегърна

раменете ти... Ще ме желаеш. Искра неонова.

 

 

Ще проблесне. В съзнанието ти... И полудял.

От един шепот "Вземи ме!"... Ще се изгубиш.

Сред воали... Нежна органза. Ще си завалял

изведнъж летен дъжд... Ще искаш да вкусиш

 

 

нектар прасковен. И ще тръгнеш... По пътеки

Венерини... Да го търсиш. Но ще се събудиш.

А нощният вятър... Ще разлюлее завесите леки.

Като в сън. Или не. Неутолимо е... Да ме видиш.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
    Разбира се...
  • Прекрасно!
  • Така е, мила ...
    Да е жив и здрав!
  • Има неща, с които не се претръпва, не можеш просто да свикнеш... Злобата е едно от тях! Но пък това, че сме чувствителни, ни прави колкото уязвими, толкова и недосегаеми!
  • Благодаря ти, свежо и приятно момиче, че се опитваш по такъв мил начин да споделиш огорчението ми!
    Мислех си, че съм претръпнала вече относно анонимните двойки, но ето - оказа се, че не е така ...
    Не знам, дотежа ми ...
    Написал си нещо, оставил си сърцето и душата си в някой стих - мислел си дни и нощи, как ще се получи най - добре, милвал си го и си го люлял и на края си го целунал за сбогом и ти е свидно, но все пак си решил да го откъснеш от себе си и да го дадеш на света и идва някой и с натискането само на един бутон ... те съсипва ...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...