Жега
Въздухът жужи от жега,
небето сякаш се топи.
Жълтурко от небето гледа
водата как да изпари...
Тревите вехнат, а гората
е скрила живи същества.
Напукана от скръб земята,
пръстта превръща във скала.
Листо не трепка. Няма вятър.
Цветята нямат аромат...
Залива ни горещината.
Светът е сякаш прокълнат.
Под огненото наметало,
животът е като в капан.
Ех, от кога не е валяло...
Дъждът зад хълма ли е спрян?
Кой да иде да погледне?
Жегата не се търпи.
Надяваме се до последно,
че скоро може да вали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
