Жега
Въздухът жужи от жега,
небето сякаш се топи.
Жълтурко от небето гледа
водата как да изпари...
Тревите вехнат, а гората
е скрила живи същества.
Напукана от скръб земята,
пръстта превръща във скала.
Листо не трепка. Няма вятър.
Цветята нямат аромат...
Залива ни горещината.
Светът е сякаш прокълнат.
Под огненото наметало,
животът е като в капан.
Ех, от кога не е валяло...
Дъждът зад хълма ли е спрян?
Кой да иде да погледне?
Жегата не се търпи.
Надяваме се до последно,
че скоро може да вали.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
