1.07.2007 г., 8:15 ч.

Жега (как умря Времето) 

  Поезия
698 0 5
В тая пепеляща жега се топяха
всичките очи.
Смъртни или вечни - всички се размивахме.
Стичахме се по тела горещи
и измивахме първородния грях.
А в полето времето лежеше мъртво
от тая гореща тишина.
Никой не иска да се връща
в този парещ град, в тая къща.
Беше забравен, а сега изгаряше
под лудото слънце.
Много хора ще отминат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Предложения
: ??:??