mili4ka_ (Милица Игнатова)
111 743
1.07.2007 г., 8:15 ч.

Жега (как умря Времето) 

  Поезия
682 0 5

В тая пепеляща жега се топяха
всичките очи.
Смъртни или вечни - всички се размивахме.
Стичахме се по тела горещи
и измивахме първородния грях.


А в полето времето лежеше мъртво
от тая гореща тишина.
Никой не иска да се връща
в този парещ град, в тая къща.
Беше забравен, а сега изгаряше
под лудото слънце.


Много хора ще отминат.
Но едно разцъфнало момиче
до коленете ще нагази
в класовете златни.


Късно е. Времето беше изпуснало ръката студена.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??