Жега (как умря Времето)
В тая пепеляща жега се топяха
всичките очи.
Смъртни или вечни - всички се размивахме.
Стичахме се по тела горещи
и измивахме първородния грях.
А в полето времето лежеше мъртво
от тая гореща тишина.
Никой не иска да се връща
в този парещ град, в тая къща.
Беше забравен, а сега изгаряше
под лудото слънце.
Много хора ще отминат.
Но едно разцъфнало момиче
до коленете ще нагази
в класовете златни.
Късно е. Времето беше изпуснало ръката студена.
© Милица Игнатова All rights reserved.
