4.06.2012 г., 9:23

Желание

627 0 4

Тлее

и се ражда наново,

търсим го

и горим във него...

една осъщественост

и едно презрение

след това...

затова бягам...

не ми питай нищо

и не искай

да знаеш,

така и няма да разбереш,

така и няма да узнаеш

тайната на опиянетието,

тлее

и се ражда пак,

търсим го,

а то е тук...

а аз бягам от нещо,

което просто 

ме застигна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ние-самите себе си и извън себе си
  • даже не ни застига,ние сме това "нещо"..ВИНАГИ
  • ех, колко безгрешни се извъдиха точно с мен да се занимават, страшна работа, под лупа ме гледат, как ли им се занимава, или просто си нямат друга работа...или прекрасно владеят изкуството да се заяждат. Знам ли
  • Хм... и с грешки...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....