22.07.2018 г., 0:29

Желание

536 1 1

Когато заспивам те искам

да разкъсаш нощта на парчета
и във всяко едно да обвиеш:
една усмивка да свети,
една ласка да топли през зима,
една целувка да цъфти сърцето,
една сълза сама без име -
заблудена слязла от небето.
Прегръдката спояваща двама,
една среща която дотичва.
Детство играещо дама,

даже, когато е вече различно.
А аз всичко това ще развия 
във деня останал самотен.
Ще се гмурна и ще те открия

и дълбоко в душа ще те скътам.
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...