Как искам да съм птица, да кръжа
Да търся в термите покоя
Или пък риба да съм със крила
С делфините да мога да говоря.
Как искам този шантав свят
Да беше малко по-нормален
И всеки с всеки, като брат
Да е почти, напълно идеален.
Да се събуждам всяка сутрин с мисълта
Че всеки - всеки уважава
А изпълнена с любов вълна
През всеки задължително да преминава.
Усмивката да е разменната монета
Прегръдката за ресто да се връща
И всяка жива твар на таз планета
Енергията в любов превръща.
© Hristo Hristov Всички права запазени