30.04.2025 г., 7:46

Желание

298 0 0

Вълнуваш ме сега както и преди!

О не, не моля те - не говори…

Нека този път аз да се изкажа!

И не се страхувай – не е за те накажа.

 

Далече стоя от тази отрова

Дето ни изпълва със злоба!

Меко е моето съкрушено сърце

Моля те вземи го с топлите си ръце,

 

Заведи го някъде на южни ширини,

Където няма студ и злини!

Кошмара е голям - да отидем в моя храм!

Топлина, надежда, обич искам да ти дам!

 

И живота продължава просто така ...

Когато обичаш и държат те с обич за ръка!

Орисвам на това целият ни свят

На всевъзможни илюзии богат…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...