Apr 30, 2025, 7:46 AM

Желание

  Poetry » Love
295 0 0

Вълнуваш ме сега както и преди!

О не, не моля те - не говори…

Нека този път аз да се изкажа!

И не се страхувай – не е за те накажа.

 

Далече стоя от тази отрова

Дето ни изпълва със злоба!

Меко е моето съкрушено сърце

Моля те вземи го с топлите си ръце,

 

Заведи го някъде на южни ширини,

Където няма студ и злини!

Кошмара е голям - да отидем в моя храм!

Топлина, надежда, обич искам да ти дам!

 

И живота продължава просто така ...

Когато обичаш и държат те с обич за ръка!

Орисвам на това целият ни свят

На всевъзможни илюзии богат…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...