Желание
Поисках...
в празни новолуния
не просто да броя звездите,
а да ги раждам.
Не само да ти спомням
слънцето
с две снопчета лъчи,
а да взривявам
светлини в очите ти,
когато ти е тъмно,
тъмно...
Поисках те...
че някак си
не ми достига
насън да ида полугола,
и във зениците ти
да се спирам
тихо...
А сутрин да рисувам
ореола си.
Поисках...
да си гребна с шепа
от най-живата река
и да изпиваш леко
опитомените ми длани
додето си жаден,
по-жаден...
Поисках всичко
... да ти дам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
