22.10.2011 г., 10:57

Желание

708 0 7

 

       Посветено на сина ми!

 

               Желание


Иска ми се този ден

аз с теб да поседя.

Да си кажем блага дума

и душа да утеша.

 

Спомени изригват,

като лава от вулкан.

За доброто старо време

и за сбъднала мечта.

 

Кой Европа обикаля,

кой Света покори.

Пак у нас обича

в родна къща да поседи.

 

Благи спомени да сподели.

И весело ми става на душата,

когато всички сме  у нас, а не Сами!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...