Посветено на сина ми!
Желание
Иска ми се този ден
аз с теб да поседя.
Да си кажем блага дума
и душа да утеша.
Спомени изригват,
като лава от вулкан.
За доброто старо време
и за сбъднала мечта.
Кой Европа обикаля,
кой Света покори.
Пак у нас обича
в родна къща да поседи.
Благи спомени да сподели.
И весело ми става на душата,
когато всички сме у нас, а не Сами!
© Мина Конарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
