Желание
Аз виждам, че краката ти са криви,
очите ти воднисти, гуреливи,
но често плача, над бутилка Плиска.
Какво да правя – страшно ми се иска!!!
И нищо, че устата ти мирише,
като крака на старец сто-годишен.
Ти знай, че аз, не ще се колебая,
защото страшно много, те желая!
Приятелите казват – остави я,
дебела е, простачка, шафрантия,
а аз ридая над бутилка Плиска.
Какво да правя, страшно ми се иска!!!
Във хората извикваш отвращение,
във мене будиш само възхищение!
Не няма място тук за колебание,
гори, гори ме, моето желание!!!
Автор: ПИ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени
