Така ми се крещи и ми се тича,
и пее ми се силно, от сърце;
и толкова, до смърт ми се обича,
с наивността прозрачна на дете.
Танцува ми се в жълта рокля,
с обувки на цветя и на райе
и да подскачам искам в локви,
измокрена под облачно небе.
Лудее ми се, истински и вечно,
щурее ми се в този чуден свят
и всеки ден за мен е интересен,
и всеки ден е с нов и пъстър цвят!
© Екатерина Спасова Всички права запазени