Желания...
Желания...
Искам да съм Силата, която
ще извие между теб и мен
щом те грабна: щедра като лято-
страстна като огън разжарен...
Искам да съм Нежността, с която
ще те гали морската вълна,
щом плътта ти в слънчев бронз излята
тръпне там в приятна хладина...
Искам да съм Лунна нощ, в която
ще целуваш жадна като зной,
но да съм и болката когато
си сама под звездния безброй...
Искам да съм Тръпката, която
мълнийно пробягва като ток-
щом познаят сепнати телата:
Тайната на Първият урок!..
Искам да съм цветето, което
ще затъкнеш в ляво, над гръдта-
да се движа с такта на сърцето
и усещам как зове плътта...
Искам да съм и трева, в която
ще лежиш, очакваща по гръб
на мечтите пърхащото ято
с много радост, но и с малко скръб...
Искам да съм езеро, където
нощем слизат влюбени звезди,
а със тях и вън от деколтето
в хлад се къпят твоите гърди;
въздух да съм, но край теб раздвижен,
да те доловя дори със слух
щом се слея с твоя непостижен
извисен в желанията Дух!..
Искам да съм Оня миг, когато
ще поседнеш дъх да събереш
и на Любовта неосъзната
с любопитство шанс ще подадеш...
...Искам да съм Мисълта, която
като сянка бяга с твоя път-
днес Желание, а утре Вятър,
но със Времето от рът на рът...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
