stoyna (Стойна Димова)
304 3449
1.03.2015 г., 22:11 ч.

Жена 

  Поезия » Любовна
630 0 15

      Ж Е Н А

                                                

 

                                              Ти никога не ме нарече „мила”

                                              никога по име назова.

                                              Къде ли толкоз болка в мен съм скрила?

                                              Ще мога ли без нея да вървя?

 

                                              Че с болката в едно се сляхме двете

                                              и често бъркам болка и жена.

                                              Ако не викам болката ще свети.

                                              Ако извикам, знам, ще те раня.

 

                                             От сребърни сълзи куршум съм свила.

                                             Ще влезе той в бездушната стена?

                                             Тогава  знам, че ще изхлипаш „мила”,

                                             а името ми просто е „Жена”.

                                   

                                          

 

                                                               

© Стойна Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разтърсващо! Топли поздрави!
  • Чудесно стихо, Стойна!Като куршум и с отличен завършек!
    Поздравление!Желая ти хубав ден!!!
  • Силен и въздействащ стих!
    Браво, Стойне!
    Винаги ми пълниш душата с
    твоята поезия!
    Честит празник и хубава вечер от мен!
  • Добър вечер, колеги по перо и приятели - Росица, Исмаил Али,
    Василка, Рената, трогната съм от вашето посещение и чудесните коментари от всички вас. Благодаря ви от сърце, много сте мили!
    Малко със закъснение, но месец март сега започва - да ви е
    честита Баба Марта!Да се живи, да сте здрави, да сте бели и червени!
    Поздрави, хубава вечер!
  • Прекрасен стих!Поздрав!
  • Стойне, настръхващо! Някак болкота е тъгнала да каже "аз съм гола, тук съм, загърни ме,и по име назови ме!" Толкова ми хареса!
  • Много силно въздействащ стих!
    Привет!
  • С Катя! харесах!
  • С Роси!
  • Майсторски постигнати внушения, чрез възможно най-кратката форма.
    Поздравления и Честита Баба Марта, Стойна!
  • Първо - Честита Баба Марта!Бъдете живи и здрави!Благодаря на всички за чудесните коментари! Като знам от кого са се лаская и съм щастлива
    Бог щедро да ви благослови!
  • Кратко, точно и ясно в целта. Много силно. Браво!
  • Много силни думи си събрала тук, Стойна.
    Стихът ти е голямо постижение - като съдържание и стил.
    Браво!
  • "От сребърни сълзи куршум съм свила"
    Поздравления за хубавия стих!
  • Пронизано от логика стихотворение и същевременно екзалтиран и въздействащ кратък поетичен текст. Поантата е във финалния куплет:


    "От сребърни сълзи куршум съм свила.
    Ще влезе той в бездушната стена?
    Тогава знам, че ще изхлипаш „мила”,
    а името ми просто е „Жена”."


    "Ти никога не ме нарече „мила”... а името ми просто е „Жена”."

    Чудесен завършек, прозвучаващ камшично и сентенциално,
    за който те поздравявам, както и за цялото стихотворение!
Предложения
: ??:??