Жена
Ж Е Н А
Ти никога не ме нарече „мила”
никога по име назова.
Къде ли толкоз болка в мен съм скрила?
Ще мога ли без нея да вървя?
Че с болката в едно се сляхме двете
и често бъркам болка и жена.
Ако не викам болката ще свети.
Ако извикам, знам, ще те раня.
От сребърни сълзи куршум съм свила.
Ще влезе той в бездушната стена?
Тогава знам, че ще изхлипаш „мила”,
а името ми просто е „Жена”.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
