Жена
927
0
0
Жена
Тя тъй нежна е, тъй красива,
идва тихо през нощта,
не те напуска и нивга не си отива
и сбъдва твоята мечта.
Изпълва сърцето ти с обич,
прощава безропотно греха
и огорчена от таз неволя
проронва тихо тя сълза.
Капка сутрешна роса е в полето,
бистра река е, ромоляща в гора
оставя тя следа в сърцето
и изпълва с чувства сетива.
Вълна неукротима е нейната душа,
с ухание на рози изпълва въздуха,
разкрива пред теб неземна красота
и затова тя казва се Жена.
Ивелина Стойова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Стойова Всички права запазени
