Жена

Тя тъй нежна е, тъй красива,

идва тихо през нощта,

не те напуска и нивга не си отива

и сбъдва твоята мечта.

Изпълва сърцето ти с обич,

прощава безропотно греха

и огорчена от таз неволя

проронва тихо тя сълза.

Капка сутрешна роса е в полето,

бистра река е, ромоляща в гора

оставя тя следа в сърцето

и изпълва с чувства сетива.

Вълна неукротима е нейната душа,

с ухание на рози изпълва въздуха,

разкрива пред теб неземна красота

и затова тя  казва се  Жена.

Ивелина Стойова