Жена съм, борбена и силна, умееща вратите да затръшвам.
На гнева, на болката, на самотата с усмивка да отвръщам.
Не мога като другите да бъда, порцеланова, двулична.
Не желая да съм евтина и куклата типична.
Под общ знаменател нас жените слагат и в рамки ни обличат.
Но не на всяка жена целта и е с бижута да я кичат.
Жената като символ, олицетворение на нежност и сила в едно.
Жената способна на ударите да отвръща, но и да те гали с перо.
Жената е сила, даряваща живот и топлина.
Кой каквото да говори, жената си е винаги жена.
© Меги Матева Всички права запазени