Mar 21, 2017, 11:21 PM

Жена

  Poetry » Other
861 0 2

Жена съм, борбена и силна, умееща вратите да затръшвам.
На гнева, на болката, на самотата с усмивка да отвръщам.
Не мога като другите да бъда, порцеланова, двулична.
Не желая да съм евтина и куклата типична.
Под общ знаменател нас жените слагат и в рамки ни обличат.
Но не на всяка жена целта и е с бижута да я кичат.
Жената като символ, олицетворение на нежност и сила в едно.
Жената способна на ударите да отвръща, но и да те гали с перо.
Жената е сила, даряваща живот и топлина.
Кой каквото да говори, жената си е  винаги жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Меги Матева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...