Жена
Дали жена съм като всички други
или пък част от женски пъзел?
Очите ми са сякаш теменуги
душата ми - развързан възел.
Прекрачвам, тичам и се боря,
за падане и дума да не става.
И дръзвам със юмруци да съборя
мелниците на донкихотовата слава.
Понякога се качвам във файтон,
жребци пръхтят, а кочияшът,
държейки във ръцете камертон
ме гледа тъжно и ме плаши!
Докосне ли той моята душа
с таз пръчица метална в ръката,
аз ставам феникс в нощта
и мигом буря в позлата!
Искрица съм от звездното небе,
прашинка съм и от земята.
Родена съм от огън и море,
жена съм аз- частица от дъгата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Всички права запазени
