May 3, 2019, 11:39 PM  

Жена 

  Poetry
1217 6 9

Дали жена съм като всички други
или пък част от женски пъзел?
Очите ми са сякаш теменуги
душата ми - развързан възел.

 

Прекрачвам, тичам и се боря,
за падане и дума да не става.
И дръзвам със юмруци да съборя
мелниците на донкихотовата слава.

 

Понякога се качвам във файтон,
жребци пръхтят, а кочияшът,
държейки във ръцете камертон
ме гледа тъжно и ме плаши!

 

Докосне ли той моята душа
с таз пръчица метална в ръката,
аз ставам феникс в нощта
и мигом буря в позлата!

 

Искрица съм от звездното небе,
прашинка съм и от земята.
Родена съм от огън и море,
жена съм аз- частица от дъгата!

© Лидия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Докосващо, замислящо и много образно! Много ми харвса!
  • Докосващо! Бодро! Смело и уверено следваш своята пътека под слънцето!
    Моите поздравления, Лидия! Продължавай да твориш!
  • Свободен, благодаря ти за топлите думи!
  • "Родена съм от огън и море,
    жена съм аз- частица от дъгата!" Силно!Браво Лидия!Чета все повече с интерес творбите, с които ни обогатяваш!Благодаря и отново адмирации!
  • Харесва ми.
  • Благодаря ти, Марко!
    Ако искаме да оцелеем, трябва да се борим, дори и когато душата ни плаче.
  • ...аз ставам феникс във нощта
    и мигом буря във позлата!
    Лидия, с това стихотворение предствяш другата си същност - буря във позлата.
    От лиричната, обичаща жена към боеца дръзнал "със юмруци да съборя
    мелниците на донкихотовата слава"...
    Много ми хареса ! Много е силно !
    Поздрави за прекрасния стих.
  • Благодаря ви, че отново отделихте от времето си!
  • Харесва ми!
Random works
: ??:??