Жена
Колко е хубаво да бъдеш жена,
вечно усмихната на ръба на вълната,
да се държиш изправена в слабостта,
да гледаш в очите с усмивка децата.
Усмивката понякога става неестествена,
нащърбеното време драска с тъга,
раменете се гърбят под женското бреме,
но пак разцъфтя, като цветна дъга.
Макар, че не е вече млада кобилка,
сред морава препускаща лудо на воля,
тя все още е силната, лековита билка,
излекувала всеки от слабоволие.
Силно любяща, и нежна, и мила,
страдалница е тя по красотата,
в непокорството е великата й сила,
а неизменната мечта - свободата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
