Sep 27, 2022, 5:43 PM

Жена 

  Poetry
836 6 12
Колко е хубаво да бъдеш жена,
вечно усмихната на ръба на вълната,
да се държиш изправена в слабостта,
да гледаш в очите с усмивка децата.
Усмивката понякога става неестествена,
нащърбеното време драска с тъга,
раменете се гърбят под женското бреме,
но пак разцъфтя, като цветна дъга.
Макар, че не е вече млада кобилка,
сред морава препускаща лудо на воля,
тя все още е силната, лековита билка,
излекувала всеки от слабоволие. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миночка Митева All rights reserved.

Random works
: ??:??