Понякога откривам те във цвете
под мъничката капчица роса.
Там скрита си и чакаш ветровете
да махнат твоя плащ от самота.
Ти можеш да ухаеш като лято
или пък като есен да валиш.
Мечтите ми край теб са цяло ято,
когато дишам... нежно ме болиш.
Понякога си радост споделена.
Друг път - изпусната сълза.
Пленяваш с дъх душата наранена
и леко я отнасяш във света... ...