22.01.2012 г., 12:29 ч.

Жена 

  Поезия » Любовна
468 0 2

Да, аз съм жена, аз ще творя
ледни кинжали в пожара.
Дори да ме молиш с теб да горя,
не мога, вечнo да бягам сърцето ме кара....

И когато видиш моите кристални сълзи,
знай, че за тебе аз плача.
Спомни си тогаз любовта ни, нея помни,
дори и до тебе аз веч да не крача...

Единствен ще бъдеш ти вечно, момче.
Скъп спомен, обвит в болка и смях.
Единствен господар на мойто сърце,
що мъчно тупти под тежкий си грях...

© Виляна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, няма за какво да съжаляваш.
    може би все пак поезията не е моята среда и ще е по-добре да пренасоча творческите си изблици към друг вид произведения
  • Подобни стихове имат място преди всичко в личния архив. Излишно сантиментални интонации, имитациите на лиричност олекотяват стиха, натрапват се старомодни инверсии и архаични езикови форми. Съжалявам!
Предложения
: ??:??