22.01.2012 г., 12:29

Жена

621 0 2

Да, аз съм жена, аз ще творя
ледни кинжали в пожара.
Дори да ме молиш с теб да горя,
не мога, вечнo да бягам сърцето ме кара....

И когато видиш моите кристални сълзи,
знай, че за тебе аз плача.
Спомни си тогаз любовта ни, нея помни,
дори и до тебе аз веч да не крача...

Единствен ще бъдеш ти вечно, момче.
Скъп спомен, обвит в болка и смях.
Единствен господар на мойто сърце,
що мъчно тупти под тежкий си грях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, няма за какво да съжаляваш.
    може би все пак поезията не е моята среда и ще е по-добре да пренасоча творческите си изблици към друг вид произведения
  • Подобни стихове имат място преди всичко в личния архив. Излишно сантиментални интонации, имитациите на лиричност олекотяват стиха, натрапват се старомодни инверсии и архаични езикови форми. Съжалявам!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....