Жена като мен,
когато се скрие в очите ти,
рисува по теб
пенливи
и парещи дни,
потапя те в мигове,
разтваря до бяло мечтите ти,
докосва те нежно
със своите топли лъчи.
Жена като мен,
когато погали ръцете ти,
по теб се разлива
вълна от добра тишина,
жена като мен остава
до болка
в сърцето ти,
а твоята сила
на нея ù дава крила.
Навярно е грях
да се влюбиш
в жена като мен,
навярно без мене светът
е парче самота,
но щом ме докосна веднъж
и бе тъй запленен,
ще бъдеш завинаги влюбен
в такава жена.
© Яна Вълчева Всички права запазени